Разлики между соли, хелатирани с протеини, и соли, хелатирани с малки пептиди

Връзка между протеини, пептиди и аминокиселини

Протеини: Функционални макромолекули, образувани от една или повече полипептидни вериги, сгъващи се в специфични триизмерни структури чрез спирали, листове и др.

Полипептидни вериги: верижноподобни молекули, съставени от две или повече аминокиселини, свързани чрез пептидни връзки.

Аминокиселини: Основните градивни елементи на протеините; в природата съществуват повече от 20 вида.
В обобщение, протеините са съставени от полипептидни вериги, които от своя страна са съставени от аминокиселини.

крава

Процес на смилане и усвояване на протеини при животни

Предварителна орална обработка: Храната се разгражда физически чрез дъвчене в устата, увеличавайки повърхността за ензимно смилане. Тъй като в устата липсват храносмилателни ензими, тази стъпка се счита за механично смилане.

Предварително разпределение на стомаха:
След като фрагментираните протеини влязат в стомаха, стомашната киселина ги денатурира, разкривайки пептидните връзки. След това пепсинът ензимно разгражда протеините до големи молекулни полипептиди, които впоследствие навлизат в тънките черва.

Храносмилане в тънките черва: Трипсинът и химотрипсинът в тънките черва допълнително разграждат полипептидите до малки пептиди (дипептиди или трипептиди) и аминокиселини. След това те се абсорбират в чревните клетки чрез транспортните системи за аминокиселини или транспортната система за малки пептиди.

В храненето на животните, както протеин-хелатираните микроелементи, така и малките пептид-хелатни микроелементи подобряват бионаличността на микроелементите чрез хелиране, но се различават значително по своите механизми на абсорбция, стабилност и приложими сценарии. Следва сравнителен анализ от четири аспекта: механизъм на абсорбция, структурни характеристики, ефекти на приложение и подходящи сценарии.

1. Механизъм на абсорбция:

Индикатор за сравнение Протеиново-хелатирани микроелементи Малки пептидно-хелатирани микроелементи
Определение Хелатите използват макромолекулни протеини (напр. хидролизиран растителен протеин, суроватъчен протеин) като носители. Металните йони (напр. Fe²⁺, Zn²⁺) образуват координационни връзки с карбоксилните (-COOH) и амино (-NH₂) групи на аминокиселинните остатъци. Използва малки пептиди (съставени от 2-3 аминокиселини) като носители. Металните йони образуват по-стабилни пет- или шестчленни пръстенни хелати с амино групи, карбоксилни групи и странични верижни групи.
Път на абсорбция Изискват разграждане от протеази (напр. трипсин) в червата до малки пептиди или аминокиселини, освобождавайки хелатните метални йони. Тези йони след това навлизат в кръвния поток чрез пасивна дифузия или активен транспорт през йонни канали (напр. DMT1, ZIP/ZnT транспортери) върху чревните епителни клетки. Може да се абсорбира като непокътнати хелати директно чрез пептидния транспортер (PepT1) върху чревните епителни клетки. Вътре в клетката металните йони се освобождават от вътреклетъчни ензими.
Ограничения Ако активността на храносмилателните ензими е недостатъчна (напр. при млади животни или под стрес), ефективността на разграждането на протеините е ниска. Това може да доведе до преждевременно разрушаване на хелатната структура, което позволява на металните йони да се свързват от антихранителни фактори като фитат, намалявайки усвояването им. Заобикаля чревното конкурентно инхибиране (напр. от фитинова киселина) и абсорбцията не зависи от активността на храносмилателните ензими. Особено подходящ за млади животни с незрели храносмилателни системи или болни/отслабени животни.

2. Структурни характеристики и стабилност:

Характеристика Протеиново-хелатирани микроелементи Малки пептидно-хелатирани микроелементи
Молекулно тегло Голям (5 000~20 000 Da) Малък (200~500 Da)
Сила на хелатната връзка Множество координатни връзки, но сложната молекулярна конформация води до общо взето умерена стабилност. Простата къса пептидна конформация позволява образуването на по-стабилни пръстенни структури.
Способност за предотвратяване на смущения Податлив на влияние от стомашна киселина и колебания в чревното pH. По-силна киселинна и алкална устойчивост; по-висока стабилност в чревната среда.

3. Ефекти от приложението:

Индикатор Протеинови хелати Малки пептидни хелати
Бионаличност Зависи от активността на храносмилателните ензими. Ефективен при здрави възрастни животни, но ефикасността намалява значително при млади или стресирани животни. Поради директния път на абсорбция и стабилната структура, бионаличността на микроелементите е с 10%~30% по-висока от тази на протеиновите хелати.
Функционална разширяемост Сравнително слаба функционалност, служещи предимно като носители на микроелементи. Самите малки пептиди притежават функции като имунна регулация и антиоксидантна активност, предлагайки по-силни синергични ефекти с микроелементи (например, пептидът селенометионин осигурява както добавки със селен, така и антиоксидантни функции).

4. Подходящи сценарии и икономически съображения:

Индикатор Протеиново-хелатирани микроелементи Малки пептидно-хелатирани микроелементи
Подходящи животни Здрави възрастни животни (напр. прасета за угояване, кокошки носачки) Млади животни, животни под стрес, високопродуктивни водни видове
Цена По-ниска (суровините са леснодостъпни, процесът е опростен) По-висока (висока цена на синтеза и пречистването на малки пептиди)
Въздействие върху околната среда Неабсорбираните части могат да се отделят с изпражненията, което потенциално може да замърси околната среда. Висока степен на използване, по-нисък риск от замърсяване на околната среда.

Резюме:
(1) За животни с високи нужди от микроелементи и слаб храносмилателен капацитет (напр. прасенца, пилета, ларви на скариди) или животни, изискващи бърза корекция на дефицитите, малките пептидни хелати се препоръчват като приоритетен избор.
(2) За групи, чувствителни към разходите с нормална храносмилателна функция (напр. добитък и птици в късен етап на угояване), могат да бъдат избрани микроелементи, хелатирани с протеини.


Време на публикуване: 14 ноември 2025 г.